Велизар Енчев: Ще е библейски позор, ако управляващата коалиция зачеркне Трети март и поругае каузата на поколения българи
Автор: Велизар Енчев, Фейсбук Следвайте " Гласове " в Телеграм
Погребението на трети март: библейският срам на безродниците
В рамките на два дни един физически и един юридически индивид лансираха сходни хрумвания за проверка на родната история. Петър Стоянович предложи да върнем костите на цар Фердинанд и гo препогребем в България, с цел да почетем приносите му към Отечеството. Тази проверка е другото име на реабилитацията. Реабилитация на монарх, останал в историята като траурен сътрудник на Третата българска страна, който носи лична виновност за две национални произшествия, парафирани в два разоряващи ни контракта – Букурещкия (1913) и Ньойския (1919).
Още не бе сухо мастилото на Стоянович и ПП-ДБ желаеха конституционна проверка на Трети март. Предложиха в член 3 на Конституцията 24 май да се впише като народен празник, а Трети март да се изтрие от календара. Тук обаче изниква изумителен абсурд, взривяващ на части бясната русофобия на евроатлантическата десница.
Реабилитират ли Фердинанд, би трябвало да оправдават политиката му за проверка на решенията на Берлинския конгрес (1878), който осакати Санстефанския контракт от 3 март 1878-а и остави в иго българите в Егейска и Вардарска Македония.
Санстефанска България е заветен народен идеал за генерации българи и Фердинанд праволинейно го следваше, само че с неправилни решения като принципал на външната политика и главнокомандващ армията.
Именно поради контрактуваните в Сан Стефано граници на Третата българска страна, начертани от Българската екзархия в Цариград и извоювани с кръвта на 100 000 съветски воини в Руско-турската освободителна война, Фердинанд влезе в Балканската война (изродила се в Междусъюзническа), а три години по-късно – и в Първата международна война.
Както за Фердинанд, по този начин и за сина му Трети март е свещeна дата, а Сан Стефано – паметно място. Защото тези два признака даваха легитимност на политическата им тактика и на подписаните секрети и очевидни контракти с великите сили и съседите.
Още се спори костваха ли си стотиците хиляди жертви в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международна война, откакто войните приключиха с произшествия поради неверни решения на двамата монарси и на военнополитическия хайлайф.
Но не може да се оспори благородното предпочитание както на Народа, по този начин и на царе, генерали, министър председатели, министри и депутати да възкресят в етническите й граници родената на 3 март 1878-а в Сан Стефано Трета българска страна. Дори през Втората международна война, когато Царство България е във воюващия със Съюз на съветските социалистически републики Тристранен пакт, Борис III не посегна на Трети март и не прекъсна дипломатическите връзки с Москва. Защото царската му корона бе изкована в Сан Стефано от съветската императорска войска.
И ето какви думи изрича Борис III при откриването на Паметника на Шипка на 26 август 1934-а:
„ Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с епохи в българската душа… На това място преди 57 години българската орис се беше спряла в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха сложни страшни боеве, от които зависеше изхода на Освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра войска, направиха своя именит героизъм... Победоносната, освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар, Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие, без различен образец в историята на народите… “
Ще е древен срам в случай че ръководещата коалиция зачеркне Трети март от националния календар и поругае идеята на генерации българи, положили костите си в олтара на Отечеството поради Санстефанска България.
За кого тогава ще гори безконечният огън на Незнайния боец, откакто се отхвърляме от неговия блян? Ще употребяват ли този срам Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов? И ще мълчи ли добродушно Народът, когато безродници заличават националната му памет?
